Светла Николова, "Агролинк": Биоземеделието е като да отглеждаш закалено дете без лекарства
Какви продукти ще се представят на тазгодишния празник?
- За разлика от миналата година сред регистрираните стопани вече има не само производители на култивирани горски плодове, ягоди, малини, боровинки или къпини, но и на праскови. Към традиционните пчелари тази година се присъединяват и преработватели на биологична продукция - домати, краставички и зеленчуци, както и производители на краве, овче и козе сирене, кисело мляко и дори на българско синьо сирене. То се произвежда в мандра в Стара планина, до село Бов, като собственикът има овцеферма и тя е сертифицирана като биологична от "Балканбиосерт". За пръв път освен фермерите имаме и сериозно присъствие на търговци и вносители.
За последните шест месеца наблюдаваме бум във вноса на биохрани и причината е в силно нарасналото потребление. За съжаление българските сертифицирани производители не могат да предоставят всички продукти, които се търсят на пазара, и една от причините е, че те изнасят почти цялата си продукция. Нашите фермери не отглеждат големи площи и не осигуряват достатъчно количества за преработка, затова липсват консерви от биохрани. Вносителите бързо усетиха, че има ниша за биопродуктите, и започнаха да я заемат.
Да, но клиентите още не са ориентирани къде да търсят чистата продукция?
- Първите големи търговски вериги, които започнаха да продават биохрани, бяха "Пикадили" и "Елемаг". Впоследствие се присъединиха "Хит", които първи започнаха да внасят пресни плодове и зеленчуци - там се появиха първите биокартофи от Холандия. В същото време досега в България няма нито един сертифициран картофопроизводител, което е доста изненадващо. Проблемът е, че големите вериги настояват за големи доставки, които с изключение на оранжериите "Гимел" засега нито един друг български производител не може да осигури. Получава се парадокс - големите търговски вериги са готови да купуват биопродукти, но малките производители нямат количествата и този проблем тепърва трябва да се разрешава.
На какъв етап е идеята за създаване на специализирани магазини за биохрани?
- През май т.г. се появи първата лястовица. На площад "Журналист" в София беше открит първият магазин "Биомаг", в който всичките стоки са със сертификати за биопродукти. Освен него още два големи магазина в столицата се ориентираха към щандове за биохрани - това са бившият вегетариански магазин "Слънце и луна", в близост до НДК, и "Биозона" в квартал "Красно село". Подобни магазини много скоро ще се появят и в други градове на страната, вече има подобна заявка в Плевен.
Как евросубсидиите насърчават развитието на това производство?
- Агроекологичната мярка по програма САПАРД беше открита само два месеца преди официалния край на тази програма, затова и не се разви достатъчно. Въпреки че проекти се приемаха до средата на 2007 г., много производители се отказаха да кандидатстват по нея, защото се появиха новите възможности на програмата за селските райони. Агромярката по САПАРД имаше пилотен характер и по нея се отпускаха субсидии само за билки, етеричномаслени култури, плодовете и зеленчуците. Не можеше да се кандидатства за житни и полски култури. Одобрени бяха 111 проекта, но хората впоследствие се отказаха да ги изпълнят и предпочетоха да кандидатстват по програмата за развитието на селските райони, която предлага по-добри условия. При нея има компенсаторни плащания за всички производства, пчелари и други животновъди. Има и други агроекологични плащания, които не са по стандартите за биоземеделие, но могат да допълват субсидиите за тези производители. Животновъдите също могат да получават субсидии за управление на пасища и ливади. В това отношение най-добре е стопанствата да имат смесен характер и да се занимават с растениевъдство и животновъдство, за да затворят цикъла. Защото оборският тор може да се компостира и използва в производството на биопродукцията. Но това не се знае и българските производители масово изхвърлят биоотпадъците, което си е чисто похабяване на ресурс. Чужденците се чудят защо в България не използваме овчия тор, който, ако се компостира по правилата, става на хумус.
Защо това производство е скъпо?
- Добивите при биоземеделието не са като при конвенционалното производство, защото не се допуска изкуствено наторяване и грижите за отглеждането са големи. Забранено е ползването на пестициди и химикали, затова превантивните мерки са решаващи в борбата с болестите и неприятелите. Част от площите трябва да се включат в т.нар. сеитбооборот на почвата, като едната година върху тях се отглеждат житни култури, втората са примерно бобови, които обикновено могат да се дават за храна на животните. За целта обаче биофермата трябва да е смесена и освен с растениевъдство да се занимава и с животновъдство, които в България се срещат по-рядко. Един от тях е Илия Немски от Монтана, който съчета производство на ягоди и овощни дръвчета с животновъдна ферма, но той е почти изключение. Хората трябва да знаят, че производството не е лесно и не е достатъчно само механично да прилагаш практиките. Това е като да отглеждаш дете. Ако го закаляваш от мъничко, то ще израсте здраво и по-рядко ще се поддава на болести. Същото е и с органичното растение, което е живо толкова, колкото и хората - ако то расте върху здрава почва, неприятелите ще са малко и няма да се полагат допълнителни грижи срещу плевелите. Тогава ще се спази формулата "здрава почва - здраво растение - здрав човек".
Какви други проблеми срещат производителите?
- Раздробеността на земята е голяма пречка за всички производители в страната. Животновъдните ферми трябва да имат собствен фураж, но ако не притежават земя, трудно ще осигурят необходимите количества, които да отговарят на стандартите за качество. Затова и стопаните настояват за облекчени условия при използването на общинските мери и ливади.
Фермерските протести показаха големи пропуски в администрирането на конвенционалното земеделие. Има ли тенденция на преориентиране от страна българските производители към органичното производство?
- Глобалните проблеми на конвенционалното земеделие важат и за биоземеделието. Големият стимул обаче остава потребителският интерес към тези храни, който видимо нараства. Все повече и повече хора се интересуват от здравословния начин на живот и се замислят за отношението си към природата. Проблемите със застрояването на българските курорти и изсичането на горите, както и индустриалната посока на развитие принуждават хората да променят отношението си в положителен смисъл към природата. Бизнесът в страната също се замисля за по-отговорното си отношение към природата и търсенето на биохрани нарастват. Хората се убедиха, че биоземеделието не е връщане към ралото, а е най-модерна форма за производство. И то се прави с машини, които се различават от останалите трактори и комбайни. И основното при него е отношението на стопаните към това производство. Не можеш да го правиш единствено за да намериш пазара или пък механично да прилагаш техниките, които са указани в наредбата.
.