Ст.н. с. I ст. дбн ГЕОРГИ ТАНЕВ*
ОСТАНАХ потресающо изненадан, че двама предполагаемо високоерудирани учени с биологическо образовение биха могли да сътворят памфлета, публикуван на 17 февруари т.г. във в. "24 часа".
За да не бъда празнословен, ще дам достъпно и по възможност кратко обяснение на генномодифицираните организми (ГМО).
Генна модификация се извършва, когато в ДНК веригата се добавят или изваждат една или няколко бази. В повечето случаи става добавяне на група бази, които променят част от характеристиките на организма, претърпял тези манипулации, и тези промени се предават по наследство в поколенията.
Върху веригата на ДНК се закачат аминокиселини в строго определен ред, определян от последователността на базите. Така се синтезират протеините. Последователността на аминокиселините определя биологическата активност на съответния протеин и промяната дори само на една от тях може да внесе сериозни промени в свойствата им. Хормоните и ензимите, които регулират и командват процесите в клетките ни, се синтезирет по същия начин.
След изкуствено предизвиканите промени се синтезират несвойствени за даден организъм протеини. Пример за синтез на такива "диви" протеини е болестта "луда крава", която е резултат от превръщането на тревопасните говеда в месоядни. Така в резултат от неграмотността на фермери и ветеринарни лекари от Англия се постига тотално объркване в биохимията на преживните, водещо до синтезиране на протеините наречени "приони", които предизвикват болестта.
Първоначалната пълна неизвестност относно опасни ли са или не ГМО бавно, но сигурно се разсейва. Сега със сигурност е известно, че витамин С, произведен от нишесте на ГМ царевица, не се усвоява от човешкия организъм.
Най-последователни и задълбочени изследвания относно влиянието на ГМО върху животни са проведени в Англия от 1994 до 2001 г.
Резултатите показват, че те предизвикват алергии, увреждане на органите, висока смъртност при потомството и канцерогенност. Заедно с ГМ царевица животните са поемали и отровата на Bacillus thuringiensis , която се синтезира от самото растение и съвсем не е безвредна за човека. Тези резултати са крити от обществеността след личната намеса на тогавашния премиер Тони Блеър и финансовата интервенция на една от "мултинационалните" биотехнологични корпорации.
Към всички тези органични проблеми се прибавят и поредица от заробващи зависимости и икономически тегоби.
Тук стои и въпросът каква е нуждата на българското земеделие от ГМО? Те ще разработят ли пустеещите земи, ще върнат ли българските селяни от Испания и Гърция, и ще подобрят ли вкуса на доматите от холандските сортове, които ядем сега?
Освен това заразяването на българските земеделски продукти с ГМ материал значи край на етикетите "еко" и "био", както и загуба на голяма част от европейските пазари дори и за розово масло.
Случайно ли, ако влезете в търсачката Google и потърсите "ГМО опасност", се явяват не повече и не по-малко, а 2 010 000 публикации. Достатъчно ли са ви?
Колкото до примера с доларите и еврото, той е пределно нелеп и едва ли е редно да се коментира, но аз имам един въпрос към вас колеги: Колко пъти нахранихте децата си с каша от долари и евро направени с трансгенен памук?
И накрая имам едно предложение към защитниците на ГМО - да престанат да говорят с поангличанчени латиници, за да могат нормалните хора да разберат, че са подложени на баламосване.
*Авторът е бивш научен секретар на Института по генетично инженерство и бивш министър на земеделието.