© Юлия Лазарова
Ако храните, съдържащи генетично модифицрани организми (ГМО), са евтини и ако могат да
постигнат ниска себестойност, то те ще се купуват от потребителите с ниски доходи и пенсионерите, обясни Дивил Кулев, директор в маркетинговата агенция "Ноема", в интервю за БТА.
"От друга страна, възрастните хора са доста консервативни и ако фирмите се задължат да изписват на продуктите си, че в тях има ГМО, не съм сигурен какъв ще бъде ефектът - най-вероятно, ако не е страшно евтино, хората няма да купуват подобни продукти", допълни още Кулев.
По думите му България има потенциала да се развива на пазара на екологично чисти и здравословни хранителни продукти. Страната има по-голям интерес да произвежда подобен тип продукти, отколкото да заложи на производство на генно модифицирани храни. В Европа все повече се търсят екологично чисти продукти и ако България се наложи като такъв тип производител това ще бъде по-добър ход, отколкото насочването към ГМО продукция, която изисква конкуренция с големи масови производители, посочи маркетинговият анализатор.
Интерес към хранителния екосегмент има както от страна на потребителите, така и от страна на бизнеса, твърди експертът. Около 10 – 15 % процента от потребителите са склонни да плащат по-скъпо за здравословни храни. Така че ако производителите започнат да разработват този
пазар и убедят клиентите, че има предимства в тези продукти, все повече потребители ще се насочат към тях. Според Кулев кризата временно е блокирала развитието на този бранш, но именно той може да предостави възможност много фирми да открият ниша в европейския пазар и изход от кризата.
Вчера стана ясно, че спорните промени в Закона за генетично модифицираните организми, които предвиждат по-лесно пускане на ГМО в околната среда и пазара, ще бъдат разгледани през март на второ четене от Народното събрание.
