в-к Лечител
в-к Лечител
 

Генното инженерство ни убива

Брой: 47, 19 ноември 2009 - НЕ ОСТАРЯВАЙ

     Легендарният канадски фермер Пърси ШМАЙЗЕР, известен с борбата срещу корпоративния гигант Монсанто, гостува в България за втори път по покана на екологичнито сдружение „За Земята“ и „Агролинк“. Той е носител на алтернативната Нобелова награда за отстояване правата на поминък. 
     Неговата история започва две години след като в Канада през 1996 г. са пуснати генномодифицирани (ГМ) соя, рапица, памук и царевица. Шмайзер и неговата съпруга са трето поколение фермери, които запазват семената си от година на година, разработвайки нови видове, приспособени към почвата и климата в земите, които ползват. 
     През 1998 г. Шмайзер открива в своето стопанство генномодифицирана рапица, устойчива на хербицида, произвеждан от Монсанто. Получава призовка, че срещу тях е заведено дело от фирмата. Обвинението е, че са използвали генномодифицирана рапица, собственост на Монсанто, без да са платили за това. Съдът решава, че въз основа на патентната собственост върху по-висши форми на живот, всички замърсени семена са притежание на фирмата, без оглед на това как се е поличило замърсяването. Пърси Шмайзер разбира, че трудът на семейството му за последните 50 години за приспособяване на различни сортове рапица към условията на тяхното поле, е обезсмислен и насажденията им са замърсени с гените на модифицирана рапица на Монсанто
     През следващите години случаят преминава през всички нива на канадската съдебна система, а Шмайзер се превръща в говорител на международното движение за борба против генномодифицираните земеделски курлтури. Семейството е обвинено в нарушаване на патентното право чрез съзнателно отглеждане на специфичната рапица. От друга страна, те твърдят че не са засявали ГМ семена и че тази рапица е замърсила посевите им, попадайки там случайно чрез вятъра от съседни ниви. 
     Монсанто завежда още дела срещу Пърси. Опитват се да отнемат цялата му собственост, възползвайки се от властта и богатството, за да смажат земеделеца. „В един момент в съдебната зала имаше 19 адвокати на Монсанто, а аз имах само един“, спомня си фермерът. През 2004 г. Върховният съд в Канада отсъжда в полза на Монсанто, твърдейки, че могат да се патентоват гени на растения и модифицирани клетки. Но също така постановяват, че семейство Шмайзер не се отговорни и не дължат пари на компанията. Фермерът преустановява отглеждането на рапица поради страх, че отново може да бъде замърсена от сортовете на Монсанто, и се прехвърлят към производство на други култури. През есента на 2005 г. те забелязват появата на рапица на места, където не са отглеждали нищо от години. Довеждат свидетели и проверяват растенията, пръскайки с хербицида на МонсантоРаундъп. Рапицата не умира, следователно съдържа модифицираните гени, собственост на компанията. Семейството отстранява нежелания посев и изпраща сметка за покриване на разходите за почистването на нивата им от ГМ растения. Монсанто отказват да платят сметката, ако Пърси не подпише споразумение, забраняващо му да разказва за случилото се. Фермерът отказва и завежда дело срещу корпорацията. То добива огромна популярност в Канада и целия свят. През март 2008 г. Монсанто губи делото. Според Пърси Шмайзер случаят с него повдига изключително важни морални и политически въпроси: Допустимо ли е да се патентоват живи същества – семена, растения, гени? Ще могат ли земеделците да защитят правото си да отглеждат негенномодифицирани и органични насъждения? Дали фермерите ще загубят правото си за запазване на собствените си семена, ако желаят? Случаят „Шмайзер“ не е изолиран. Само в САЩ Монсанто са завели дела срещу най-малко 90 земеделци. 
     Освен икономическите щети върху фермерите, политиката на концерна в областта на ГМ култури води и до сериозни здравни рискове. Монсанто е създател на химикалът „Агент Ориндж“, използван от САЩ по време на войната им с Виетнам, довел до смъртта и осакатяването на 400 000 души и раждането на 500 000 деца с увреждания. Този химикал е в основата на хербицида Раундъп. Сега той е четири пъти по-силен в сравнение с нивото си през 1996 година. 13 години след въвеждането на ГМ соя и рапица в Канада и САЩ, количеството на използваните хербициди при ГМ растения значително са се повишили, добивът на двете кулртури е спаднал с 15%, а хранителните качества – с 50%. За сметка на това фермерите използват от 3 до 5 пъти повече химикали поради развилите се геннозамърсени плевели, разпространяващи се не само в земеделските земи, но и в парковете, училищните дворове. Една трета от инсектицидите, хербицидите и пестицидите се употребяват в тези райони на Канада, известни и с най-много доказани случаи от рак на гърдата и простатата. 
     На срещата си в нашата страна Пърси Шмайзер заключи: „Когато въведете генномодифицирани организми (ГМО), повярвайте ми, това е краят на органичното земеделие. Всичко става генетично модифицирано само за няколко години. Замърсяването не може да спре. Така производителите и потребителите вече нямат контрол дали ще използват ГМ култури или не, както и че не може да съществува ГМ земеделие заедно с конвенционалното и органичното. Ние искаме да спрем ГМО в САЩ и Канада. Защо е необходимо вие да позволявате да се отглеждат ГМ култури в Европа? Не смятам, че някой от нас би искал да предаде на бъдещите поколения нашата околна среда, нашата почва, вода, храна, въздух, замърсени с отрови?“ 
     Какво е ГМО? Генната модификация води до огромна промяна в производството на храни. При нея гените могат да се пренасят между несвързани видове, например от животно на растение. ГМО са създадени с цел подобряване на определени качества – например вкарването на ген против измръзване от риба на домат; ген на бактерия, произвеждащ токсин, който убива насекомите, на царевица; или гени от човек на свиня. ГМ растения не са обещаващо чудо и не носят никакви ползи на фермерите и потребителите. 
     Вредите върху здравето 
     • Според Центъра за контрол на болестите в САЩ през 1980 г. хранителната добавка за диабетици L-триптофан (аминокиселина, произведена от бактерия по пътя на генното инженерство) е причинила смъртта на 100 души и влошаване на състоянието на близо 10 хиляди болни. 
     • През 2003 г. около 100 човека във Филипините, живеещи близо до генномодифицирана царевица, развиват кожни, респираторни и чревни реакции по време на цъфтежа на растението и разпространението на полените. 
     • Само през 1999 г. алергиите във Великобритания са скочили от 10 на 15% след вноса на ГМ соя. Тестовете за антитела реагират различно на ГМ и не ГМ соя. 
     • Маркерни гени за антибиотична резистентност (ARM) са включени в повечето ГМ храни. Това засилва нарастването на заболявания, устойчиви на антибиотици. 
     • Млякото на крави, инжектирани с рекомбинантен говежди растежен хормон, има по-високо ниво на хормона IGF със завишен рисков фактор за злокачествени заболявания на гърдите, простатата, дебелото черво и белите дробове. 
     • Подсладителят аспартам е генетично модифицирана аминокиселина, за която се използва ГМ бактерия E.coli. Продуктите от разпадането на аспартама причиняват мозъчни тумори, загуба на памет, слепота, промяна на сърдечния ритъм, тремор, затруднения в дишането, анемия, проблеми при бременността, рак, напълняване. Аспартамът е широко разпространен в България в много безалкохолни напитки, захарни изделия, в продукти за диабетици. Отбелязва се също като Е951. 
     С какво се храним у нас? 
     Много от потребителите в България не знаят за ГМО, които вероятно са част от ежедневната им храна, се казва в информационни материали на екологичното сдружение „За Земята“. От корнфлейкс, шоколад, бисквити, пастети и готови храни до маргарин и растителни масла, хранителни съставки и добавки – десетки хиляди са продуктите, които могат да бъдат направени от ГМ растения, като соя или царевица. В Европа, където обществото отхвърля ГМ храни, по-голяма част от тези две растения се използват за храна на животните. Това означава, че ГМО отново може да се окажат на трапезата ни, ако използваме в менюто си месо, яйца или млечни продукти. У нас от 2006 г. са в сила промените на Закона за храните, според които всички продукти на българския пазар, съдържащи ГМО, трябва задължително да са етикетирани. Но досега няма нито един такъв. 
     В Европейския съюз е одобрен само един хибрид царевица MON 810, който през последните години е забранен във Франция, Германия, Гърция, Унгария. У нас за периода 1999-2003 г. са правени полеви опити с нея при ограничаване продажбата на продукцията в страната, като най-голямата засята площ е 20 хиляди дка.

Елица ПАЛОВА



Брой: 47, 19 ноември 2009
 
 
Продукти
 
Мелатосел® ЛОНГ 1,9 mg
 
КАРТИМАРЕ MСМ® (CARTIMARE MSM)
 
Бодифлекс® Босвелия
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД