Д-р Светла Николова
Д-р Светла Николова е председател на сдружение "Агролинк". Сдружение "Агролинк" е създадено през 1999 г. и подпомага биоземеделието и устойчивото развитие на селските райони. Сдружението защитава интересите на производителите и потребителите чрез застъпничество, предоставяне на информация и повишаване на екологичната култура.
Знаем ли достатъчно за ГМО в България?
- Широката общественост не е запозната с ГМО. Дори това съкращение не й говори нищо. Публикации в пресата имаше по време на дебата за закона през 2004 и 2005 г. Направиха се и два филма, които се пуснаха по "Нова телевизия" и bTV, различни интервюта в радиото и телевизията, предавания, но това е недостатъчно. Държавните институции не правят нищо за информиране на хората и дори се скриват данни като отглеждането на ГМ царевица на Монсанто през периода 1999-2003 с разрешение на Министерството на земеделието и горите. Дори министерството беше осъдено по Закона за достъп до информация за укриване на данни къде и на какви площи се отглеждат ГМ растения. Единствено две неправителствени организации целенасочено се опитват да информират обществеността - сдружение "Агролинк" и "За Земята". Ние издаваме информационни материали, организираме дебати, кръгли маси, дискусии, прожекции на филми.
Седемдесет процента от потребителите в старите страни - членки на ЕС, не желаят да купуват ГМ храни. Това е осъзнат избор, защото са информирани. Няма човек в Западна Европа, който да не знае основни неща за ГМО.
Какво трябва да ни притеснява най-много?
- ГМО са въведени през 1995 г., преди да са направени достатъчно тестове и анализи за техния ефект върху здравето на хората, околната среда, икономиката, социалните и етични последици. Производството е съсредоточено в едва пет компании, които обхващат и индустрията за ГМ семена. "Монсанто" е най-голямата с 88% (2005 г.) от площите с ГМ култури. Другите са "ДюПонт", "Синджента", "Байер", "КропСайънс". Заедно петте компании притежават над 35% от световния пазар на семена и 59% на пестициди. Това е страшен контрол върху цялата верига от производството на семена до храната на нашата трапеза. В това всъщност се крие и причината за хвалебствията, които ГМ корпорациите изказват за ГМО. Те се интересуват от възможността за контрол върху фермерите, върху производството на химикали и невероятната печалба. За това е и желанието за комерсиализиране, преди да са направени достатъчно проучвания за въздействието върху всички сфери на живота.
Научните публикации и изследвания, които се увеличават все повече и повече, доказват отрицателните ефекти за здравето: болести като рак, алергии, респираторни проблеми, стерилност, нарушени функции на бъбреците и черния дроб. Наскоро излезе книгата "Генетичната рулетка" на американския учен Jeffrey M. Smith, който е събрал и обработил над 1000 научни публикации. Фактите са страшни. Когато чета книгата, се питам как спят тези, които ни предлагат тези ГМ растения и продукти.
И други страшни неща се случват в съвременния свят, които са открития на учените: атомната бомба, химикалите в храната, азбестът, лекарствата, които тихомълком се изваждат от аптеките. Но по-страшно нещо от ГМО човек не си е създавал. Проблемът е в контрола. При всички останали случаи, дори и при атомната енергия, човек все пак може да управлява и контролира. Тук не може. Процесът е необратим. ГМ растения замърсяват съседните полета с полените си. Никой не може да спре насекомите, птиците и вятъра да пренасят полените. В Мексико, родината на царевицата, са замърсени дивите царевици далече в планината, затова и бе въведен мораториум от правителството.
През 1960 Ракел Карсон, която написа епохалната книга "Смълчана пролет", предупреди за опасностите за околната среда, предизвикани от диоксина и други химикали, създадени от човека. Но едва 30 години по-късно учените започнаха да разбират същността на проблема. Сега ние знаем, че пестицидите и другите химикали са с опасни последствия за сексуалното развитие и репродукция на животните и човека. Ако компаниите, работещи за генетичното инженерство, продължават с техния масов експеримент, какво ще ни кажат нашите учени след 50 години?
В момента в България няма контрол върху етикетирането на ГМ продуктите и не знаем кои от тях са ГМО. Като член на ЕС това е задължително и трябва да се направи от Министерството на здравеопазването.
Проблемът сега в Европа е за животинските продукти, за които се хранят с ГМ фураж, внос от други страни като САЩ, Аржентина и Канада. Това е разрешено от ЕК. Въздействието върху човека е чрез млякото, месото, яйцата. На една среща с фермери във Велико Търново един производител ни каза, че е отглеждал ГМ царевица и кокошките са отказвали да се хранят с нея. Този факт се съобщава и в много други страни и за други животни - крави, свине. Засега това може да се избегне със сигурност само ако се купуват продукти, произведени по биоспособ, тъй като стандартите за сертификация на такива ферми забраняват използването на ГМО.
Ако вегетарианците си мислят, че са избегнали ГМО, като не ядат животински продукти, се заблуждават. В много от т.нар. здравословни магазини се предлагат соеви продукти - сирене, заместител на месото и много други. На много от етикетите на соевите продукти пише, че не съдържат ГМО. Но никъде не съм видяла сертификат от независима лаборатория, която да гарантира това. Декларациите на фирмите производителки не са достатъчни. Соята е една от най-разпространените ГМ култури. И влиза в състава на много продукти - шоколади, захарни изделия, колбаси.
Много малко хора знаят, че аспартамът е подсладител, получен чрез генетично инженерна
технология. Но много хора го пият, може би всеки ден - в безалкохолните напитки, захарните изделия, в храните за диабетици, в "Кока-Кола лайт". Подсладителят аспартам е генетично модифицирана аминокиселина, за която се използва ГМ бактерия Е.coli. Продуктите от разпадането на аспартама причиняват мозъчни тумори, загуба на памет, слепота, промяна на сърдечния ритъм, тремор, затруднения в дишането, анемия, проблеми при бременност. Идентифицирани са невродегенеративни болести, рак, напълняване. Аспартамът е широко разпространен в България в много безалкохолни напитки, захарни изделия, в продукти за диабетици и диетично хранене. Популярното му име е нутрасуит и се отбелязва също като Е951.
По-активни ли са биотехнологичните компании в Югоизточна Европа заради липсата на информация и строго законодателство?
- Преди влизането ни в ЕС компаниите, занимаващи се с генетично инженерство, бяха много активни и бързаха да влязат. Така "Монсанто" получи разрешение за "широки полеви опити" за годините от 1999 до 2003. Тези опити се разпростираха на 130 000 дка ГМ царевица. Но тъй като Европа не е пазар, производителите на ГМО имаха проблеми. Фирмата "Амилум" в Разград понесе големи щети след отказа на европейските търговци да изкупуват замърсената с ГМО продукция на завода след провеждането на широките полеви опити в България. Големите компании за производство на цигари отказаха да купуват ГМ тютюн и опитите в тази посока спряха.
Какво е отношението на страните в ЕС към ГМО в момента?
- Страни, които са въвели национални забрани за различни сортове култури (царевица и рапица) и използващи предпазна клауза на Директива 2001/18, са Австрия, Люксембург, Германия, Полша, Гърция, Унгария.
Причината за прилагането на тези забрани е неубедеността на страните членки в предимствата и безопасността от използването на ГМО. Получените резултати показаха, че е налице негативен ефект не само към вредните насекоми; че съществува опасност от пренос на резистентни гени към хора и животни, както и толерантност към хербициди при плевелните растения. От всичко това става ясно, че е изключително трудно (особено в малките семейни стопанства) да се спази ограничението от 0.9% за присъствие на ГМ в не-ГМ култури и продукти.
До края на 2006 г. 236 региона, 4500 общини и общности, както и десетки хиляди фермери и производители от ЕС са заявили, че желаят да бъдат зони, свободни от ГМО. Германия, Франция, Австрия, Люксембург, Полша, Унгария и Словения наложиха забрани върху използването на ГМ култури (царевица, рапица и цвекло). В Швейцария след референдум е в сила мораториум за 5 години до 2011 г. При посещението си през юни 2007 в Кипър европейският комисар по земеделие Мариан Фишер Бьол подкрепи намерението на Кипър да се обяви за страна без ГМО, ако това бъде доброволно решение на фермерите. Това е право на страната, без ЕК да се намесва в това решение. Броят на общините и регионите, свободни от ГМО, се увеличава непрекъснато не само в Европа, но и в света - САЩ, Мексико, Нова Зеландия, Япония.
Каква е идеята на кампанията на домата мутант?
- Кампанията на домата мутант в България от 16 до 24 юли е част от европейска кампания. Досега доматът е обиколил 11 страни, тази година през юни беше в Македония, а в България ще дойде от Румъния. Повече информация има на www.tomatotour.org. Кампанията е подкрепена от организацията "Приятели на Земята Европа" www.foeeurope.org. Това е мащабна информационна кампания, която цели да информира широката общественост за рисковете от генното инженерство и да лобира за обявяване на България за зона, свободна от ГМО.
Символ на кампанията срещу ГМО е 5-метров надуваем балон във формата на домат. У нас ще мине през седем града - Велико Търново (15 юли), Добрич, Варна (18 юли), Бургас (20 юли), Смолян, Пловдив и София (24 юли).
Другите дейности в кампанията ни включват провеждане на срещи с местните власти, организиране на пресконференции и публични дискусии, прожекции на филм, раздаване на информационни картички и брошури, игри за деца (рисунки по асфалта, изложби) и др.
Целта е хората да бъдат информирани и да правят своя осъзнат избор при покупката на своята храна. А хората, които взимат решения, да създадат условия за устойчиво развитие на районите. Една от възможностите е да се обяви територията за свободна от ГМО. Така ще спечелят местните земеделски производители, като имат предимство на пазара заради по-качествена храна, по-малко разходи, икономическа независимост. Ще може да се развива например туризъм, в чиито пакет влиза не-ГМО храна. Това е един от аргументите на Австрия и Гърция при националните забрани на ГМО в техните страни. Ще се запази биоразнообразието, децата ни ще имат качествена храна и запазена природа.
Повече за ГМО
* Генетично модифицирани организми/култури започват да се отглеждат преди малко повече от десет години в Съединените щати. Една трета от ГМО производството днес е концентрирано в САЩ и Канада. Основните ГМО култури са соя, царевица, рапица и памук. Голям процент от ГМО са с добавено ДНК, което ги прави устойчиви на определени хербициди и вредители. Тази биотехнологична намеса позволява реколтата да се пръска свободно, защото съответната култура е устойчива на определения токсин. Тази форма на селско стопанство обаче носи драстично намаляване на биоразнообразието.
* Генното инженерство прави културите устойчиви на хербициди и вредители, но то си позволява и прекрачване на границите на естествената еволюция. Традиционните техники на кръстосване например позволяват смесването на един сорт домати с друг, но при генетично модифицираните храни се кръстосват видове, които никога не биха се кръстосали в естествени условия. При кръстосването на соя с бразилски лешник например се стига до алергични реакции у хора, които са чувствителни към ядки. Често се използват и гени, които никога не са били част от хранителната верига, което прави употребата на тези храни още по-несигурна.
* В момента европейското законодателство изисква храните да имат етикети, които да обозначават наличието на ГМО, ако то е над 0.9%. Това важи с пълна сила и за фуража за животни, но хранителните продукти, произведени от животни, хранени с ГМО, не се етикетират по различен начин. "Грийнпийс" събраха 1 милион подписа в подкрепа на задължителното етикетиране на продукти, произведени от животни, изхранвани с генетично модифициран фураж. Според "Грийнпийс" около 30% от храната на селскостопанските животни съдържа ГМО, като повече от 90% от ГМО царевицата, внасяна в 27-те страни от съюза, е предназначена за фураж.
